ОЦЕНКА НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПРИ ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ В СЪСТАВНИТЕ ОБЩИНИ НА ОБЛАСТ ХАСКОВО
- 31/10/2020 11:54 |
- 0 коментара
НИЕ - граждани-ТЕ
- Оценка на гражданското участие във всяка от съставните на област Хасково 11 общини - Хасково, Димитровград, Ивайловград, Любимец, Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Минерални бани, Маджарово, Харманли и Тополовград
- Анализ на възможностите, които дава националното законодателство за гражданско участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политики
Анализ на възможностите, които дава националното законодателство за гражданско участие
Община Симеоновград / Форум за приложна демокрация
Община Димитровград / Форум за приложна демокрация
Община Ивайловград / Форум за приложна демокрация
Община Любимец / Форум за приложна демокрация
Община Маджарово / Форум за приложна демокрация
Община Минерални бани / Форум за приложна демокрация
Община Свиленград / Форум за приложна демокрация
Община Симеоновград / Форум за приложна демокрация
Община Стамболово / Форум за приложна демокрация
Община Стамболово / Форум за приложна демокрация
Община Харманли / Форум за приложна демокрация
Община Хасково / Форум за приложна демокрация
Високата степен на гражданско ангажиране е основна характеристика на демократичното управление, в което обществото активно участва във вземането на решения и е двигател на промяната, политическа и неполитическа.
В над 200 закона и други актове са предвидени конкретни ангажименти на общините в съответствие с принципа на децентрализация. В тях наред с правомощията на местната власт е дефинирана и необходимостта от гражданско участие в процесите за вземане на решения. Доброто местно управление се характеризира с доверие от страна на широката общественост и висока активност на гражданите в политическия и обществен живот и то не само на основата на представителната демокрация, а и като се използват редица други форми за гражданско участие. Ограничаването на гражданската активност само до изборно поведение, е недостатъчно, за да бъде пълноценно гражданското участие в обществения живот. Въпреки приетата посока на страната ни към демократично европейско развитие все още се наблюдава по-скоро противопоставяне отколкото взаимодействие между публичните органи и гражданите. Често в публичното говорене и коментари се среща разделението на ние - гражданите и тя - държавата (властта). Включително в местното самоуправление нивото на отговорност на властимащите към обществото е незадоволително. Същевременно, това е двустранен процес, в който не само администрацията има пропуски, гражданите също в голяма степен не познават отговорностите си и не защитават правата си, въпреки че по наситеност на граждански структури в различните сектори на обществения живот, България не отстъпва на развитите демокрации в Европа. По данни на БЦНП регистрираните в България граждански организации са 47 000, а вписаните в Централния регистър за извършване на общественополезна дейност за 2017 година са 14 600, но колко от тях работят в партньорство с публичните власти и в действителност не развиват ли те дейността си паралелно или независимо от тях. В повечето случай участието при съвместно решаване на въпроси от обществен интерес е формално и се свежда до присъствие в организирани от администрацията мероприятия. До голяма степен липсата на активност от страна на гражданите и техните организации се дължи на липсата на административен и оперативен капацитет както и на недостатъчно граждански знания за държавата, обществото, правото и политиката. От съществено значение за подобряване на гражданското ангажиране в процесите при вземане на решения е изготвянето и разпространението на конкретна информация относно възможностите, формите и инструментите за ефективно партньорско управление.
